Хората (3)

Мисля си как представите ни за хората приличат на картинките, които се слагаха в очилата от едно време, онези с едното зелено и едното червено стъкло. Имам много бегъл спомен за един чифт такива от детството ми, дори не знам дали си имат специално име. Та, все едно сме забравили да махнем картинката отред и виждаме човека отсреща изкривен през нея.


В случая имам предвид клишетата, които оттук и оттам полепват в съзнанието ни. Ясно, че за всяка народност съществуват разни характерни особености, но е смущаващо любопитно да видиш как те се - или не се - проявяват на живо през отделните личности.


За испанците бях чувала редовните смешки за сиестите, темперамента, страстите и не помня и аз вече какво, размило се е. Знаех и че са съвкупност от различни общности с особена вътрешна автономия. Прекосявайки цялата страна по северното ѝ продължение минах през различни области и срещнах хора, толкова различни едни от други, че не бих разчитала на националността им да ми подскаже каквито и да било общи белези.

Най-странното беше, че всички ми напомняха на нещо познато, уж чисто българско и лично.

Началото - североизточна Испания. Още ме мъчеха болките в коленете и ходех много бавно. Минавам през един от по-големите и оживени градове. Възрастни хора по улиците ми се усмихват, щипят ме по бузите и ми дават стъклени бонбони. За утеха, и за да ми мине по-бързо. Сочат ме с пръст и обясняват на хлапетата с тях защо какичката бледнее и куцука. Умилителната им емпатия и за миг не ми се струва смешна, напротив - благодарна съм им до безкрай. Неминуемо се сещам за собствените ми за баба и дядо, за които винаги съм малката Алисчонка. (Която вечно се е дразни на това отношение, не е дете отдавна!?). Сякаш получавам със закъснение нещо, за което като градско дете само съм чела в книгите. Или са ми разказвали хлапетата, които лятото ги пращаха в провинцията. Да си на село (или в малко градче), в което всички те познават и всеки се грижи за теб.

Доста по-нататък. Минавам през запуснати селца, в които рядко срещам хора. Ако ги има са главно възрастни и начумерени. Като извадени от черно бял албум, изсъхнали от жегата лица. Кризата и тях е ударила, макар и не в мащаба, който е опустошил нашите градове и села. Свикнала да поздравявам всички по пътя, подхвърлям лъчезарното си ¡Hola!,

разминавайки се с един господин. Нито помен от усмивка, или дори знак, че ме е чул или забелязал. По-скоро май съм му виновна за нещо. Привет, познато чувство, ето че и тук ме застигаш.

И още,

стени с графити YouAreInTheBasqueCountry, CataloniaIsNotSpain; разпадащи се подлези, рисунки с вдъхновящи послания; магазини с хранителни стоки, държани от китайци, които работят и по време на сиестата; малки пекарнички на пътя, които отварят в 8ч и нито минута по-рано, въпреки че закуските вече са готови и поклонниците са на Пътя още от 6ч; монахини, които те посрещат с чай и плодове докато чакаш умрял от жега албергето им да отвори; такива, които те гледат лошо, защото докато си се заговорил с някого си се разсеял, и не си им подал паспорта си; трети, които пеят песни на китари заедно с новодошлите ; възрастни местни жени, които пускат жлъчни коментари по адрес на чужденките, общуващи с испанци; лъчезарни съдържатели на семейни кръчмички, които черпят пътуващите с домашно вино; хора, които искат и хора, които не искат да те упътят; и тн.

Цветни хора, различни, нетипични, непобиращи се в клишетата и представите.

Колкото повече испанци срещах, толкова по-разнородни впечатления добивах и виждах за пореден път доказателства за това, че средата те определя. И ако си наясно с това, можеш или да опиташ да се противопоставиш, или да усвоиш най-доброто от нея, или просто да си купиш еднопосочен билет. И пак се почувствах част от нещо по-голямо от националната ни принадлежност - просто човеците. Шарени и объркани, тичащи насам-натам, или придремващи в хамаци - всички сме едно. Пу да не си лепим повече етикети?

ПС: Още не бях почнала да уча испански по това време и не знам как им бяха табелите на магазините там, обаче видях български магазин и надписът му имаше поне три правописни грешки. Защо, бе!? :D