Чудеса

Питат ме разни хора с големи очаквания: "Случиха ли ти се някакви чудеса по пътя?"
Да ми дадат дефиниция за чудо, да им отговоря. Но засега такава май няма. Всичко може да е чудо и нищо може да не е чудо. Разбирай - ако имаш сетива за тия неща.
Не религиозни подбуди ме поведоха към Сантяго. Но бях убедена, че няма как зарядът на толкова хора, отправени в търсене на нещо по-голямо от тях, да не се отрази на местата, през които са минали, а съответно и на мен като поредния минаващ. Така че знаех, че около мен ще има хубава енергия, ако не друго.
Седмица след като бях тръгнала от Сен-Жан коленетe ми бях наистина в много окаяно състояние. Поредното ранно утро тръгнах от албергето към 6ч заедно с двама германци, с които бях повървяла предния ден, и с някакъв странен човек, който говореше прекалено добре английски и италиански, за да мога да определя от къде е. Поразсънихме се в приказки на зазоряване и немските машини продължиха бодро напред. Другият човек се оказа испанец и в този точно ден започваше своето Камино. Изобщо не бързаше и движихме дълго в моето темпо. Бил остеопат. Нямах идея какво е това и го минах метър, отдавайки го на някой пропуск в английския ми. Звучеше ми като някаква наука, но убий ме каква..ето каква.Говорихме си супер обстойно за литература, кино, история..Въобще много приятно ме изненада. Като разбра, че се движа като бабичка не заради чистата наслада на бавното живеене, предложи да ми помогне, и то с такава убеденост, сякаш нямаше по-лесно нещо от премахването на болката. Според него нищо страшно ми нямаше и щеше да ми мине за секунди. Ок, не бяха секунди, и не отведнъж, но определено ми подобри положението, и то в етап, в който мислех, че явно няма да ги бъде моите 800км. За още една седмица с негова помощ и с един-два ибупрофена, за да ми спрат възпалението, (тука ние ги пием за настинка от по 200мг, там се друсат жестоко - едно хапче е 400мг и затова отлагах до последно химията ;)) се върнах към човешки вид и се приближих до темпо, подхождащо на възрастта ми :Д Своеобразно чудо, бих казАла.
Смело бих вписала в категория "Чудеса" още доста неща. Сред тях и очевидното проявление на желанията ми и своевременните и бързи последвствия от всяко едно мое действие. Неща, които така или иначе ни се случват и в живота, но май рядко успяваме да направим връзката, защото не е толкова очебийна и магически веднагическа. Убедена съм, че каквото и да ни се случва има пряко отношение с нашите действия и мисли, просто не си даваме сметка за това. Ще дам един-два чисто практически примера, по-личните ще запазя за себе си, пък ако щете се трогвайте ;)
Три-четири дни не бях срещала хора, с които да намеря общ и вдъхновяващ език, а само такива, с които да си бъбря общи приказки. И си мрънкам на ум: "Колко щеше да е хубаво значи, да срещна днес някои интересни хора, с които да вечерям и да изпия чаша вино.." Половин час по-късно се шляя из поредното малко и замряло в жегата селце, в което ще спя. И от никъде изникват двама от най-чудесните хора, които срещнах по пътя и предлагат да седна при тях. Друг път ще разкажа за тях - сега само намигвам за връзката - желание-мисъл-случване. След вечерята с тях и всички идеи, които обменихме,и тревоги за живота, коиро споделихме, за първи път си помислих как не ми се връща в България. Толкова смислени и дейни бяха.
Свидетел на същите мигновени резултати бях и многократно в отношенията си с хората по Пътя. С някои не се разбирах и той естествено ме разделяше от тях.. С други усещах връзка сякаш се познаваме отдавна. В трети случаи, хора с които се разбирах, но към които си позволявах своеволно проявяване на грубост или просто "кисел характер",  на мига ми обръщаха гръб и ми даваха ясно да разбера, че имам да уча още дълго как да се държа. Неща, които времето и хората около нас търпят по-дълго и така и не разбираме, че сами сме си виновни когато си тръгнат след време.
Нищо ново не казвам, нищо чудодейно нямаше по Пътя. Но сякаш времето беше кондензирано до своя максимум. Неща, които бих преживяла за половина година, се случиха за месец. Развитие в отношенията с хората, въпроси, отговори, болки, превъзмогвания и тн.
Към чудесата отнасям и рязкото чувство за принадлежност към всичко българско (добро и лошо) ,която започнах да изпитвам в последствие.
И задълбочаването на вярата ми. Но това е деликатна работа, не съм готова още да я изпиша ;) Чудо е, че се озовах в Катедралата в Сантяго де Компостела с ясното съзнание, че нещо по-голямо от мен ме е завело там, макар и да не знам защо.

Вана, инсталирана посред нищото. Прокаран е и маркуч, за да се напояват животните. Чудни хора ;)

Такива ми ти работи. Чудесии.

Чудо е след 5 часа без едно дърво със сянка и температура над 35 градуса, да намериш полянка с чешмичка, тревичка и сянка ;) Или е щастие. Или и двете заедно ;)

Цял живот се запознавам с хора и се усмихвам вежливо на предвидимите им шеги относно "Алиса, приятно ми е". Юли 2014та си бях на мястото, тялото си догони приказката. Предстои Огледалния свят, предполагам :)))