Лекота

Има нещо адски освобождаващо в това да носиш 3 тениски в продължение на един месец. 

Като типична жена, която никога няма какво да облече от този скапан гардероб, в който няма място за нищо, не мислех, че мога да стегна багаж,който да побере всичко нужно и да не ми ОТКИНЕ раменете. Оказа се по-лесно от очакваното и мога да кажа, че в периода 7.07.2014-0708.2014, аз бях човекът с най-лека раница по Пътя. 

Преди това пътуване не помня случай да не ми е пукало как изглеждам. Дори с най-широките и провлачени дънки да излизам, все в мойта си глава съм си мислила, че съм съчетала добре нещата и външния ми вид не е под едно приемливо стилно ниво. Защото има значение,нали. Дори не говоря сега за актьорската си суета, а само за чисто женската ми такава.

И ето ме, тръгвам с три потника, едни къси панталони, един клин, една блуза с дълъг ръкав, един полар и 2 големи шала. И с ясното съзнание, че за едни 30 дена ще ми е напълно безразлично кой как ще погледне на вида ми. С тази незаинтересована смелост си купих и ярко цикламени крокчета, защото бяха моя номер и така или иначе това са най-грозните обувки на света, защо пък да не са и в ужасен цвят??  (но както бях прочела и опитът ми сам оправда - най-щадящите когато имаш по 4-5 мазолести мехура на всяко стъпало). За това, последното, с цвета, малко съжалих, защото сега на всички снимки в цял ръст, които имам от пътуването, се вижда тази цигания :D

Ясно ми е, че тази тема като цяло звучи доста битова и незначителна, да не кажем дори, че може да е абсолютното празнословие. Но има едно нещо, което се роди като усещане в мен следствие на изключване на фактора "Външен вид" от живота ми, макар и за месец.

Лекота. Безметежната лекота на това, че можеш да не се занимаваш с обвивката си ежедневно. Изхождам лично от себе си, с ясното съзнание, че други хора сигурно отдавна са отхвърлили тази обремененост, но за мен си беше ново преживяване ;)

Тази лекота първо беше външна, после лека-полека се настани удобно и отвътре. 

Не говоря за физическите усилия.Никога не съм прала на ръка толкова, колкото в този месец. Все пак - всеки ден, всичко, което си носил в продължение на 7-8 часа в жегата. Доста пот по пътя се излива. Ако не изсъхне,на другия ден закачаш гащите и чорапите на раницата и давай нататък, дреме ти кой ще ги види ;)

Но някакси колкото повече спира обвивката да има значение, толкова повече и маската, която си носим всеки ден почва да се олющва тук и там. Защо да пазя собствените си предразсъдъчни модели на поведение, след като така и така нищо не ме прави външно да изглеждам по един или друг по-специален начин? Много е странен този процес. Мисля, че го осъзнах доста време след като се върнах в България. Но много пъти ми се случваше в общуването си с хората по Камино, да реагирам по неочакван за мен начин. Понякога това водеше до хубави неща, друг път не толкова. Но със сигурност доста по-прямо и искрено. С днешна дата мога да кажа, че особено в личните си отношения,като че ли повече имам смелостта да се изправя пред близки хора, без "броня", и да си кажа нещата както ги чувствам. Без страх от отхвърляне, игри, заобикалки и намеци. Няма да преувелича ако кажа, че някои хора се плашат и отдръпват. Не смятам обаче да се връщам назад ;)

Особена е тази връзка, отвън навътре. Може да е нелогична или да звучи неправдоподобно, но съм убедена, че я има. Битът ни стяга душичките и ни бичува уж само външно с дребната ни суета. А вътре какво ставало, кой да знае? ;)

Естествено, че днес сутринта се чудих какво да облека. София, 21ви век, на 25 съм.Искам и да изглеждам добре.

Принадлежности за месец време :))