Преди да се хвърля в описания на едно и друго преживяно, смятам за нужно да уточня няколко неща. Малко контекст, така да се каже. Не че ще си оправдавам заглавието на блога, не. От чие име аджеба е тази история, и защо градско момиче, и какво значение има това за цялото?!
Накратко:
За добро или лошо цял живот ми се е случил в градски условия и без село, "на" което да си ходя лятото и да си играя с другарчета. Заместител на този тип преживявания си беше пространството около блока в Младост 2.
Прекрасно си ми беше детството.
Не мислех, че ми е липсвало нещо, докато в зряла възраст не отнесох не една и две подигравки за неопитността си по отношение на съприкосновенията с домашни животни и познанията по зеленчукообработка.
Като цяло, разходките в планината за мен се свеждаха до: семеен пикник на полянка на Витоша ( до която се стига с кола, разбира се), по-рано споменатото неуспешно изкачване на Мусала и едно качване до Седемте рилски езера. Доста загубено време, прекарано не сред природата в този живот, но това е положението. Тепърва ще се наваксва.
Походи? Нито един. Хижи? Няколко, главно свързани с гуляи. Палатки? Много пъти, това поне да, главно по морета.
Нищо от тези неща обаче не ми се струваше несъвместимо с идеята да извървя пеша почти 800км в Испания, през месец юли. Да се подготвя? "Ами да, купила съм си хубави обувки, чорапи и раница." Физически? "Ха!На 24г съм, цял живот спортувам, танцувам, движа се, ходя пеша на репетиции и из града, поне по час на ден ми се събира, какво повече?!(Е, имах един пукнат прешлен на гърба от скапания бънджи скок преди около 9 месеца, ама ми мина вече!?)"
Доста самонадеяно и на ръба на глупостта както в последствие щях да разбера.
С този супер богат туристически опит тръгнах аз.
В крайна сметка, всички казваха, че всеки може да измине Ел Камино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар